Изложбата „Щампарското дело в Самоков – традиция и съвременност“ е първата експозиция на група талантливи български графици след възобновяването на една от най-добрите бази за графика в България, открита още през 70-те години на ХХ век.
Есента на 2021 г. в Есовата къща в града на Българското Възраждане заработи отново познатата не само у нас, но и извън пределите на страната графична база, десетилетия събирала едни от най-известните наши и чуждестранни графици. След спечелването на проект от Националния фонд „Култура“ и със съдействието на ръководството на община Самоков и Историческия музей в града, и изработване на статута на Графичната база, тази първа изложба разкрива основната цел, заложена в нейното съществуване – обогатяване на колекцията от гравюри в Историческия музей на града и поддържане на традиционните графически техники: дърворезба, литографията, високия печат.
Настоящата изложба включва шестима български графици от най-младото поколение (Ради Генев), от средното (Васил Колев, Емануела Ковач, Онник Каранфилян и Людмил Георгиев) и това на поколението, оформено още в последните десетилетия на ХХ век – Милко Божков, представител на Варненската група художници от легендарната фабрика „Вулкан“.
Избраните графици се представят с по три литографски отпечатъка, както следва: Милко Божков с на пръв поглед абстрактни композиции ни връща към цветните съновидения на изплъзващата ни се и вечно мечтана Аркадия в „Малките истории за обич“ на Онник Каранфилян се срещаме с неговата многопластова и пленителна интерпретация на темата за любовта; графичните листи на Емануела Ковач ни напомнят за невинния свят на забравените днес детски игри от близкото минало; Радослав Генев с неговите изящни пейзажи ни разкрива упорития му и успешен път към улавяне на природните състояния; Васил Колев отново ни насочва към точния и проникновен психологичен портрет; Людмил Георгиев се утвърждава отново като майстор на експресивната абстракция.